Финалистите от конкурса за дзен поезия

Снимка: “Изток-запад”

Приключи конкурсът за дзен поезия на издателство Изток-запад, сайтът Аз чета и Институтът за преводна дейност в Корея. Първа награда (таблет) получава Мария Рангелова, втора награда (лаптоп) отива при Николай Найденов, а трета награда (смартфон) е за Мария Николова. Блогът на издателството публикува есето-победител Сон, засят в чаша топъл планински чай, а тук можете да прочетете Магията на изтока, класирано на трето място:

МАГИЯТА НА ИЗТОКА

Тишината мълчи. Утрото бавно настъпва и черната пелерина на нощта придобива ефирно-прозрачни очертания. На зазоряване водата на езерото е кристално чиста и хладка,  Планинско ухание на прясно окосена трева и борова смола. Искам да запазя този аромат, да го запечатам в ума си и да грабя от него, когато ми е нужна щипка свежест в задушния многолюден град. Лек ветрец повява и върховете на боровете се разклащат с нежно шумолене, сякаш нашепват поетични слова. Слушам ги с изумление и мигом се пренасям в друго измерение, където приказката става реалност, а камъните и дърветата са живи същества. Водата е нежна девойка с лазурен поглед и разпилени безгрижно коси, камъчетата подскачат край брега като палави деца, а боровете са напети момци с буйни перчеми. Вятърът, стар мъдрец с издути бузи и дълга бяла брада, спира за малко да поеми дъх и току задуха отново, побутвайки боровете – левенти. Те пък се накланят леко към красивата девойка- вода и се надпреварват кой по-нежни стихове ще й разкаже. Омайната красавица не чува гласовете им и тича през езерото поклащайки изящното си тяло и само в края на стръмния бряг се спира внезапно. Тогава пред нея се появява съсухреното лице на черната скала – старица с дълбоки бръчки и очи като въглени. Иска да каже нещо на девойката, но после присвива мълчаливо устни и така усмирява младежкия плам на младостта. Над езерото става тихо и кръглоликата луна отстъпва мястото си на нежните слънчеви лъчи. Дочува се кукувичи стон отдалеч, после втори, трети…време е да отворя очи. Нима всичко това не се е случило пред мен, нима не съм била там? Преживяването беше толкова истинско, но и омайващо блажено, че не искам да си тръгвам оттук.

Все още чувам песента на кукувицата, но вече съм на друго място. Отново пред мен се открива планински връх със заснежени хребети, а аз съм ниско долу в равнината. Тук е топло и приятно, но изведнъж  усещам пронизваща хлад в стъпалата си и разбирам, че не мога да помръдна. Поглеждам надолу и виждам краката си през кристалната вода на планинския ручей. Свеж полъх обгръща тялото ми, а очите ми не могат да се наситят на красивия пейзаж наоколо. През ранното лято дърветата се обкичват с най-наситените зелени багри, а моравата е тучна и нежна. Обгръщам с ръце тревата, радвам се като малко дете и искам да бягам боса по мекия зелен килим. Ухае прекрасно, на свежи полски цветя и ароматни билки. Чувам ромона на поточето и поглеждам нагоре към синьото небе. Иска ми се да полетя като птица и да се нарадвам на цялата тази гледка, събрана в едно – планината, кристалната вода и тюркоазената поляна, обсипана с изобилната щедрост на природата. Разбирам колко съм малка в този океан от съвършенство. Друго не ми е нужно, не търся слава, не ме е страх от  позор, аз съм чиста като гледката пред мен, чиста съм като източните поетични слова.

Как бих могла да изкажа с думи стиховете на  корейските  поети? Възможно ли е да се надявам, че мога да се докосна до изяществото на поетичните строфи, обрисувани с по детски прости слова. Нима мъдростта не се крие точно в простотата и в кратките форми, характерни за дзен поезията? Затова, читателю, по-добре вземи книгата, прочитай по едно лирично творение  всеки ден и усети магията на изтока.

Мария Николаева Николова